Метеора

loading...

Метеора е местност в Гърция, в която се намира един от най-големите манастирски комплекси в страната, известен преди всичко със своето уникално разположение на върха на скалите. Монашеският център е създаден през Х век. Местността се намира в региона Тесалия, в планиниския масив Пинд, на няколко километра северно от град Каламбака. Седем действащи православни манастири са разположени на върховете на грандиозни скали, които израстват насред Тесалийската равнина. Скалите достигат височина 600 метра над морското равнище и са резултат на рядко геоложко явление. Те са се образували преди повече от 60 милиона години и са били част от каменистото дъно на праисторическото море. В резултат на въздействието на водата, ветровете и температурните промени са се оформили тези огромни каменни стълбове, получили названието Метеора (в превод от гръцки - „висящите скали“.

Според преданията, първите отшелници са се изкачили на тези каменисти, непристъпни и откъснати от света скални върхове дълго преди Х век. Там те са живели в пещери и скални вдлъбнатини и са изградили неголеми площадки, наричани „молитвени места“, за рецитиране на молитви и изучаване на духовни текстове. За да участват в богослужения и църковни тайнства обаче (преди всичко причастия), на отшелниците се е налагало да се спускат в старата църква на Архангелите в град Стаги (старото име на Каламбака).

Първият известен отшелник се казва Варнава, който през 950-970 г. построява най-старата отшелническа постройка. След това е изграден Преображенският метох през 1020 г. от критския монах Андроник, а през 1160 г. е изграден манастирът Стаги, наричан още Дупиани. С построяването на този манастир се дава началото на организираната монашеска община и на общинния манастирски живот.

В момента едва седем от манастирите са действащи - това са „Свето Преображение Господне“ (или Големият Метеор), „Свети Николай Анапауса“, „Русану“, „Свети Стефан“, „Света Троица“, „Варлаам“ и „Ипапандис“. Останалите, още около двайсет на брой, или са се превърнали в руини, или напълно са заличени.

До 20-те години на ХХ век, когато са изградени пътеки и каменни стълбища за изкачване, монасите и посетителите са могли да попаднат в манастирите само с помощта на окачени стълби или с помощта на монаси, които са ги повдигали със специални мрежи. По този начин до върховете на скалите са били пренесени всички строителни материали за изграждане на манастирските сгради, както и хранителните продукти, и другите необходими за манастирския живот вещи.

Източник: Иди.бг

http://zazz.info/images/gallery/2012_5/489_attach_3824_normal.jpg